крепостта - СОСТРА - Римският град в полите на Хемус

Крепостта е стандартен базов лагер на помощна пехотна част, наброявала от 500 до 1000 римски войници. Римската крайпътна станция Состра е изградена върху територия, която в Предримската епоха (І хил. пр. Хр.) се свързва със земите, населявани от тракийското племе кробизи.

С римското нахлуване в земите от двете страни на планината Хемус (ІІ век пр.Хр.) се слага край на множество тракийски поселения. Върху руините на тракийско селище и дървено – землен лагер, съществували западно от махала Ломешки ханчета, Троянско, възниква укрепен военен лагер на помощни части (кохорти).

Името на римската крайпътна станция Состра (Sostra) най-рано е отбелязано върху т. нар. “Певтингерова карта” (Tabula Peutingeriana) в края на IV век, която възпроизвежда римските пътища в късната Римска империя. Станцията, крепостта и прилежащите съоръжения са разположени на пътя Ескус – Филипополис и отстоят на 13 мили южно от Мелта (Melta – вероятно северно от Ловеч) и на 10 мили северно от станция Ад Радицес (Ad Radices – м. Попина лъка – източно от с. Бели Осъм, Троянско).

През време на своето съществуване Состра преминава през няколко етапа на историческо развитие.

• Първият период е свързан с дейността на ІІ Матиакска кохорта (chohors ІІ Mattiacorum), която изгражда първата каменна стена в средата на ІІ век. Тя просъществува до средата на ІІІ век, когато е разрушена от готите.

• Вторият период на строителни дейности довежда до изграждането на сега видимите стени и кули. Този етап започва след готските нашествия в края на ІІІ век. След готите крепостта се възстановява с нова, по-голяма и стабилна стена при император Галиен през 254 г. Крепостта е превзета от готите окончателно в края на ІV век. Строителството продължило през следващите три десетилетия.

• Последният период от развитието на кастела започва след овладяване на кризата в империята при Теодосий І и свършва с унищожаването на кастела в края на V век.

•вътрешна планировка •външна планировка