МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ | КРЕПОСТТА | СЕЛИЩА И КРАЙПЪТНИ СЪОРЪЖЕНИЯ | АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ | НАХОДКИ | ГАЛЕРИЯ

Музеят на занаятите e място, където днес се съхраняват великолепни находки, разкрити при археологическите разкопки. В резултат на това фонд „Археология” разполага с богата колекция от накити, монети, оръдия, оръжия, керамика, кост, стъкло и др.

От изминалия ХХ век до днес на територията на римския кастел и крайпътна станция са открити множество епиграфски паметници. В специално изграден Лапидариум до сградата на Музея на занаятите днес се съхраняват всички тези паметници. Това са официални надписи, издигнати от войниците и командващите офицери на кохортите, лагерували в Состра; надгробни и оброчни надписи, похлупак от саркофаг, постаменти, колони и др.

МОНЕТНИТЕ СЪКРОВИЩА

Най-ранно датираните находки от района на Состра са елинистически сребърни монети - първата съдържа 100 драхми на Александър Велики, т.нар. “келтийски тип” и един златен пръстен с гема. От Состра произхождат 30 сребърни тетрадрахми, сечени на о-в Тасос. Открити са през 1931 г. Част от тях в последствие попадат в Музея на занаятите – Троян. Тези две монетни съкровища са единствените засега известни от Предримската епоха, с изключение на четири броя бронзови монети, сечени в Маронея

през II в. пр.Хр., намерени на 100 м западно от кастела.

Най-ранните римски монети, циркулирани в пределите на крайпътния комплекс Состра, са открити през 1998 година в северната част на селището. Находката съдържа внушителения брой от 8400 денария укрити в меден съд. Най-ранната монета носи името на Марк Антоний (I в. пр.Хр.). Следва денарий на император Нерон и почти без прекъсване всички следващи владетели до император Елагабал. Находката е натрупвана от времето на първата сериозна военна реконструкция на пътя Ескус – Филипополис през I век.

Причините за укриването на съкровището вероятно са свързани с първите готски нашествия в провинция

Долна Мизия, засегнали най-уязвимите зони по

пътищата на областта.

Голямо количество монети са открити за кратък период

от време (1999–2001 г.) във вътрешността на кастела.

По непотвърдени данни това са над 500 броя

колониални бронзови монети, датирани за първата половина на III в. От тях най-голям е броят на монетите носещи на лицевата страна ликовете на императорите Септимий Север, Каракала, Север Александър и

Гордиан IIІ.

Застъпени голям брой монетарници: Никополис ад Иструм, Марцианопол, Хадрианопол, Августа Траяна, Пауталия, Одесос, Виминациум, Траянопол, Никея.